* * *

Уловила царювото конче

Мома Драгано, Драгано!
Царю вран кон утекъл,
след него текат, Драгано,
до двеста-триста сеизе,
не можле да го уловят,
дур не излязла Драгана,
изнесла бисер на блюдо,
та па на турски помами:
- Гел, гел бери, добра коня,
де ми си сега да дойдеш,
на блюдо бисер да зобаш.
И ка я зачу добър кон,
той при Драгана отиде.
Та го Драгана хванала,
сама го царю завела.
И цар Драгани говори:
- Моме Драгано, Драгано,
та що ли да ти харижа -
дали от бели грошове,
или от жълти жълтици?
А Драгана му говори:
- Нищо ти не ща, царю ле, -
на Искър водениците,
на Дунав тепавиците!
Цар си Драгани говори:
- Нема ми искаш, Драгано,
что е од баща (ми) останало?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019