* * *

Уловила царювото конче

Що ми се вдигат мъгли прахове,
мъгли прахове низ равни друми -
дали са турци или са гърци?
Нито са турци, нито са гърци,
най е бегала царюва коня.
По коня тича царюва войска -
хем теком тече, хем виком вика:
- Кой ще се нае, нае наеме,
нае наеме коня да хване,
престо да му е що е по коня -
сребърни юзди, златни дзингие!
Наела се е руса Драгана.
Тя е увзела пола пченица,
пола пченица шестореница,
па е викнала колку можала:
- Яла ми, кончо, яля ми, вранчо,
да те назоба била пченица,
бяла пченица шестореница!
Та е успяла, коня хванала,
та е увзела що е по коня -
сребърни юзди, златни дзингие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019