* * *

Уловила царювото конче

Руселенко, мала мома!
Що се чудо учинило
у тая града голема:
утекол ми е царюв кон,
царю коня и сексана.
Що е малено, големо,
се е на сеир излело,
цару коня мамило.
И Русена излезнала
на тънка, бела кошуля,
на повезани чорапи,
на жълти цревье, местьове.
На блюдо бисер изнела,
цару коня мамила:
- Гели ми, бели бегире,
на блюдо бисер да зобнеш,
на извор вода да пийнеш,
на герен трева да паснеш.
Кон си Русена послушал,
та си ойде код Русена,
на блюдо бисер да зобне,
па извор вода да пийне,
на герен трева да пасне.
Та го хванала Русена,
па го отвела, отвела
на царювите дворове
Цар си Русени говори:
- Руселенко, мала мома!
Що чеш бакшиш да ми искаш?
Дали чеш бели грошеве
или чеш жълти жълтици?
Руселенка му говори:
- Царю ле, царю честити!
Нищо ти бакшиш не искам,
ни ти чем бели грошеве,
ни ти чем жълти жълтици,
нело чем дума да думам
и па чем вяра да верим:
да извадиш на момите,
на момите вергиата,
мома вергиа да нема,
да я дава млад неженет,
млад неженет и оженет.
И па чем дума да думам:
овчар стадо да не води,
да го води вакъл овен;
и па чем дума да думам:
що се иска, да се вземе;
що се нече, да лелече,
отдалеко да лелече,
а отблизу да въздише!
Цар си Росена послуша,
та си ойде код Русена,
та извади на момите,
на момите вергиата,
мома вергиа да нема,
да я дава млад неженет,
млад неженет и оженет;
овчар стадо да не води,
да го води вакъл овен;
що се иска, да се вземе;
що се нече, да лелече,
отдалеку да лелече,
а отблизу да въздише.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019