* * *

Уловила царювото конче

Извел ми е цар Костадин, Коладе ле,
да си пои враня коня,
в равно двори, студна вода,
студна вода кладенчева,
птичка хвръква, кон му трепна,
че си отърва враня коня.
Провиква се цар Костадин:
- Ой ви вази, бре, юнаци,
що стоите, що гледате,
който юнак над юнаци,
да си хване враня коня,
ще го даря добра дара -
сърмо и злато, кръст дукато.
Никой юнак не нае се,
най се нае млада булка,
че запретна скут ръкави,
че си хвана враня коня.
Провиква се млада булка:
- Излез, излез, цар Костадине,
поеми си враня коня.
Че си излезе, че си пое,
че пое враня коня,
че я дари добра дара -
сърмо и злато, кръст дукато.
Синьо небе, колко звезди,
толкоз здраве в тази къща.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019