* * *

Уловила царювото конче

Излязъл е, Коладе ле, цар Костадин, Коладе ле,
из ливади, из зелено,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребички.
Не улови дребна лова,
дребна лова яребички,
най улови сив соколец.
Сокол държи в дясна ръка,
кон си държи в лява ръка.
Сокол трепна, кон се сепна,
че го изтърва цар Костадин,
че си изтърва хранен коня.
Провикна се цар Костадин:
- Кой е юнак над юнаци,
да улови хранен коня,
ще го даря добра дарба.
Не се нъе нийде юнак,
най се нъе млада булка,
запретна се до лактете,
че улови хранен коня,
че го веди, веди заведи
на цар Костадин, Колади ле.
Че я дари цар Костадин
синьо сукно от лактете,
от лактете до петите.
И наздраве тебе, бульо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019