* * *

Уловила царювото конче

Що ми се вдигат мъгли-прахове,
мари, Драгано, руса девойко,
мъгли-прахове из Македоне,
дали са турци, дали са гърци,
дали са гърци, дали хайдути,
дали хайдути, та коня крадат?
Нето са турци, нето са гърци,
нето хайдути коня да крадат,
най забягнала царюва коня.
След коня тичат царюви слуги,
хем тичом тичат, хем виком викат:
"Който улови царюва коня,
той ще обвземе що е по него,
що е по него - златни зенгии,
златни зенгии, сребърни юзди!"
Де ги й зачула руса Драгана,
тя е обвзела шиник ечемик,
та й помила царюви коня,
та й обвзела що е по него -
златни зенгии, сребърни юзди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019