* * *

Ухажор - самохвалец

Надкарал Стоян гемия,
че я на края изкарал.
На края чешма голяма,
голяма чешма шадърма.
На чешма мома седеше,
руси биволи поеше -
капистрите им сребърни,
чуловте им от коприна.
Стоян на мома думаше:
- Моме ле, моме хубава,
я ела ми, моме, пристани,
като сме млади зелени,
като сме лика прилика
като два стръка иглика.
Самси се Стоян похвали
и на момата думаше:
- Двори ми - мермер калдъръм,
къщите ми са сараи,
плетито ми й камено,
портите ми са железни,
ключовете ми са сребърни.
На синджири са кацнали,
на ключове, на синджири,
че са кацнали, кацнали
дванайсет сини гълъбки,
тринайсет пъстри пауни.
Гълъбките му говорят,
пауните му пригласят -
пееха и говореха:
- Байне ле, бачо Стояне,
ожени се, байно, задоми,
себе си лика да търсиш,
себе си лика прилика -
на тебе, байне, да мяза,
твойте години да ходи,
твоя мил поглед да гледа.
Че тръгнал Стоян да търси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016