* * *

Ухажор - самохвалец

Седенки кладат, Нано, Нанке, есенно време,
есенно време, ей това време.
Наклала й Нана седянка,
пред порти, пред чемширени,
събрала й Нана нейните хайки,
нейните хайки, верни другарки.
До всяка мома по момък стои,
до Нана стои Енчо лингурче.
Енчо лингурче с гъдулка свири,
с гъдулка свири, Нана отпява
и си на Генчо тихом говори:
- Я хайде, Генчо, Генчо любе, да се вземем,
ти ще да свириш, аз ще да пея!
Генчо на Нана, Нано, Нанке, тъй отговаря:
- Как ще те взема, кат аз съм беден,
мойта е къща с пръти плетена,
с пръти плетена, със кал мазана,
а ваште къщи, къщи конаци,
с камък градени, с киреч мазани.
Моята майка из село ходи,
из село ходи, вретена дава,
как ги продава за блюдо брашно.
А Нана дума, Генчо лингурче:
- Аз ще ги давам, Генчо любе, пет за све блюда,
пак ще се вземем с тебе двамата!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016