* * *

Ухажор - самохвалец

Научил ми се е Иванчо,
често бял Дунав да плава,
у Иринкини да ходи,
да си Иринка придумва:
- Я хайде, хайде, Иринке,
у дома да те заведа,
та да ми видиш къщата,
къщата чардаклията,
дворето асланлиено
и да ми видиш портата,
на порта брънка сребърна,
на брънка синджир позлатен,
на синджир до три сокола.
Първият сокол пееше -
да седнем да вечеряме,
вторият сокол пееше-
сред нощ, Иринке, полунощ,
третият сокол пееше -
като се зора зазори.
Като се хвали Иванчо
и Иринка си придумва,
че стана, стана Иванчо,
повдигна сватба голяма,
та са за булка отишли,
да вземат бяла Иринка.
Взели я и върнали се,
до бял си Дунав отишли,
кумове думат Иванчо:
- Иванчо, младоженецо,
халал ти е бяла Иринка,
ако бял Дунав преплуваш.
Че стана, стана Иванчо,
съблече сукно мораво,
Дунава да си преплава.
Като се хвърли Иванчо,
плава Иванчо, що плава,
до сред Дунава отиде,
бяла го вълна обърна,
та се Иванчо удави.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016