* * *

Ухажор - самохвалец

- Радке ле, чорбаджийко ле,
три години у вас чиракувах
и с теб се, либе, либехме,
сега си вече отивам.
Кажи, с мен ще дойдеш ли,
или ще тук да останеш?
- Със тебе няма да дойда,
тука ще да си остана -
една съм щерка на майка,
на майка, още на баща.
Никой те оттук не пъди,
седи си тука и тизе.
- Не мога, Радке, да седя,
баща ти да ме тормози.
Със майка и с баща до море,
със мене, либе, през море.
Радка си дари събрала
и е със Кольо тръгнала.
Въвели, що са вървели,
минале поле и друми,
минале гора зелена,
настала равна равнина.
Кольо на Радка думаше:
- Либе ле, Радке, глупава,
къде със мене си тръгнала,
та аз съм, Радке, женен мъж -
имам дъщерка голема
и син снажен левент!
Радка си жално заплака,
а той й дума, продума,
че се със нея шегува.
Кога му дома пристигат
на двора круша имаше.
Къща му беше от слама,
майка му плете кошници,
баща му стърже вретена,
брат му дълбае корита.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016