* * *

Ухажор - самохвалец

Пенчо на Станка думаше:
- Станчице, севда голема,
я съм те, либе, залибил,
ама не знаем защо е?
Ти си сиромашко чедо -
баща ти стружи вретена,
а майка ти ги продава
за ока брашно по село.
Станка на Пенчо думаше:
- Пенчо ле, чорбаджийо ле,
като мене не щеш,
иди си търси богата!
Пенчо си дома отишъл.
На Станка дошли сгледници.
Па дошли Станка да искат,
от друго село боляри,
в болярско место че иде
и Станчица се сгодила.
Всички съседи канили,
на годеж и на засевки.
Майка му и баща отишли,
на годеж и на засевки.
И Станчица се сгодила.
Пенчо си дома отишал,
па влезна в мала градина,
сопаса си ален пояс
и за ябука го преметна.
И си се Пенчо обеси.
Никой не го е согледал,
па го е Станка видела.
Веднага навън излела,
отреза му ален пояс
и си на Пенчо думаше:
- Пенчо ле, чорбаджийо ле,
какво щеш, Пенчо, да правиш?
Пенчо на Станка думаше:
- Азе се Станке шегувах,
а ти го хвана истина.
И па са се двама вземали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016