* * *

Момков избор между моми любовнички

- Груице ле, кираджио,
що ти коня покапаа,
покапаа, постанаха,
от дружина останаха?
Дали ги рана не раниш,
или ги зоба не зобиш,
или ги вода не поеш?
Груица й говореше:
- Стара мале невернице,
и ти ли ме не веруеш?
Рана рана, мила мале,
се пченица вратцалия;
зоб ги зоба, мила мале,
зоб ги зоба бели ориз;
вода поя, мила мале,
руйно вино тригодишно,
туку ми е друга грижа,
надалеко конак теглам,
надалеко у три града.
Азе любам, мила мале,
азе любам три девойки -
първата е, мила мале,
бела Рада от Радомир;
втората е, мила мале,
джанъм Вида от Видина;
трекята е, мила мале,
тенка Янка софиянка.
И трите са поръчале.
Поръчала бела Рада:
"Що ми чине баш Груица,
що ми чине, нека дойде,
нека дойде у Радомир -
ченици ми окапаа,
нека дойде да собере,
да собере малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
да ожнее чениците!"
Поръчала джанъм Вида,
джанъм Вида от Видина:
"Що ми чине баш Груица,
що ми чине, нека дойде,
нека дойде у Видина:
бели меди изтекоа,
нека дойде да ги сбере!"
Поръчала тенка Янка,
тенка Янка софиянка:
"Що ми чине баш Груица,
що ми чине, нека дойде,
нека дойде у София:
мъжко дете му се роди,
нека дойде да го кръсте!"
Да ми кажеш, мила мале,
да ми кажеш до две думи:
дек да ида най-напреде,
коя мома да си взема?
Стара мама говореше:
- Баш Груица, мили сино,
яле питаш, да ти кажам -
първо иди у Радомир,
па собери малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
па собери чениците;
тогай иди у Видина,
па прибери бели меди;
тогай иди у София,
та си кръсти мъжко дете.
Та ги питай трите моми,
трите моми за три думи -
що е по-мило от майка,
що е по-благо от меда,
що е най-бързо на света?
Коя каже тия думи,
тая мома да си вземаш!
Па отиде баш Груица,
па отиде у Радомир,
па си собра малки моми,
малки моми и момчиня,
малки моми радомирски,
па си ожна чениците;
тогай ойде у Видина,
та е собрал бели меди;
па отиде у София,
па кръстна мъжко дете.
Па тогай ги е попитал
трите моми за три думи -
не ги кажа бела Рада,
не ги кажа джанъм Вида,
но ги кажа тенка Янка,
тенка Янка софиянка.
Тенка Янка говореше:
- Ей тизека, баш Груица,
като питаш за три думи -
от майка - либе по-мило,
от меда - сън е по-благо,
на свет е ума най-бързо!
Па си взема баш Груица,
па си взема тенка Янка,
тенка Янка софиянка.
Груице ле, кираджийо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018