* * *

Момков избор между моми любовнички

Богдан юнак кон ковеше.
Богдане ле, Коладе ле,
в петък вечер го ковеше,
в събота го развождаше,
във неделя яде и пие.
Рано рани Богдан юнак,
рано рани рано в понеделник,
че си превлезе в темно якъри,
изведе си хранен коня.
Оседла го, обюзда го,
обюзда го, възседна го,
че си хвана тънък пътя,
тънък пътя - кална ми друма.
Татък долу сред полето,
сред полето - мътна река,
зад реката - бяла чешма,
на чешмата - дур три моми.
Отговаря Богдан ми юнак:
- Ой ви вази дур три моми,
минава ли се тази река,
тази река оттукънцък?
Отговаря най-малка мома:
- Ой те тебе, Богдан юнак,
не се минава тази река
тази река оттукънцък,
най се минава татъка долу,
татъка долу - ощ' по-надолу.
Разсърди се Богдан юнак,
че си срита хранен коня,
че си мина тази река,
тази река - оттукънцък
че си улови най-малка мома,
най-малка мома за дясна ръка.
Отговаря най-малка мома:
- Я чакай, чакай, Богдан юнак
чакай, почакай, прошка да взема,
прошка да взема от стара майка,
от стара майка, от стар баща!
Отговаря Богдан юнак:
- Прошка ще вземеш от стара майка,
от стара майка, от стар баща -
кога върба грозде да пусне,
кога гарвана бял да стане,
кога Дунава пресъхне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018