* * *

Тъща залюбила зетя си

- Зет ми си, Петко, мед ми си,
хайде Марийка да убийм,
ний да се двама вземеме!
В пондельняк рано ще раниш,
ще идеш оран да ореш,
пък аз Марийка ще пратя
обеда да ти донесе,
и ти Марийка ще убийш.
Изори бразна дълбока,
че си Марийка зарови!
Петко й нищо не каза,
че втиде оран да оре.
Марийкината майчица,
тя не й била майчица,
а най й била душманка,
тя си Марийка изпрати
обяда да му занесе.
Марийка като отишла,
отдалеч му са й засмяла,
отблизо салям му дала
и си на Петко думала:
- Кото ти мама заръча,
ти да го, любе, извършиш!
- Марийке, любе Марийке,
ти на майка си да кажеш,
кото майка ти поръча,
тя да го, Марийке, извърши.
Марийка се назад повърна.
Като си в двора отиде,
и на майка си казала:
- Мене ми Петко поръча,
ти да го, майко, извършиш!
Марийка коса разплела,
че вляла в изби дълбоки
главата да си умие.
Марийкината майчица
остра е брадва отвзела,
че й главата отряза
и га във изба зарови,
че са хубаво премени.
Петко си иде от къра,
тя му вратняка отвори
и му волове поела,
и си на Петко думаше:
- Петко ле, любе Петко ле!
Кат зачу Петко тез думи,
той си във къщи не влезе,
право в съвета отиде,
на властта баба си предал.
Сред селото га завели,
дето хорото играе,
там със газ са га залели,
залели и запалили,
и жива га изгорили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020