* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала мама, имала
една мома Тодорка,
с билки си я мама имала,
с магия, още с илачи.
Привела зетя Тодора,
не го е за зетя привела,
най го е за лечещ вземала,
станала е трудна-неволна.
Майка й си на Тодора думаше:
- Тодоре, баба, Тодоре,
детето ще се добие,
какво да правим Тодорка?
Иди, Тодоре, да ореш,
да ореш, да сееш,
но си обяда не вземай.
Аз ще ти Тодорка изпратя;
като си Тодорка да дойде,
пусни рало по дълбоко,
удари с копраля Тодорка
и я в бразната зарини.
Тодор на нива отиде.
Баба му ядене не прати,
най си Тодорка изпрати,
Тодорка на нива да иде.
Отдалеко му се провикнала,
отблизо усмихнала:
- Помози Бог, Тодоре,
я ела двама да ядем,
да ядем, още да пием!
Тодор на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
майка ти що ми поръча,
не мога да го извърша.
Тодорка се вкъщи връща,
майка й я в маза изпраща
брашно със сито да сее
и сладка баница да меси.
Майка й я в глава удари,
и Тодорка мъртва остави.
Тодор се от нива върна,
в маза си бързо влезе,
като си Тодорка мъртва вижда,
извади остро ножче
и се в сърце пробожда,
и на Тодорка проговаря:
- Я лежи, Тодорке, двама да лежим,
майка ти на нашите
младини да живее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020