* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала е мама, имала
една дъщеря Тодорка,
от бурени е имала
с магии я оженила.
Привела зетя Тодора,
не го е за зет имала,
най го е за мъж имала.
Баба Тодора думаше:
- Този е месец девети,
къде Тодорка ще денем?
Тодоре, зетко Тодоре,
днес, като е света неделя,
утре делник-понеделник,
да станеш рано в понеделник,
да идеш в росните ливади,
изори бразда и втора,
на Тодорка глава отрежи
и я в браздата затисни.
Аз обяд ще наготвя,
Тодорка обяда ще донесе.
Като се Тодорка задала,
отдалече му се е засмяла,
от близо заприказвала:
- Помага ти Бог, Тодоре,
мене ми мама заръча,
какво ти мама казала,
работата да й свършиш...
Тодор Тодорка думаше:
- Ти на баба да кажеш,
не мога й работата свърши,
че кърът е пълен с хора.
Тя да си работата свърши!
Тодорка се назад повърнала:
- Не може ти работата свърши,
ти да си я свършиш!
Мама Тодорка думаше:
- Хайде, иди долу в мазата
и отсей брашно пшеничено.
Мама я варда вардеше,
че й главата отряза.
Тодор се от оран завърна
и на баба си думаше:
- Къде е, бабо, Тодорка?
Тодорка лежи заклана.
Тодор като е влязъл,
извадил е остро ножченце
и си в сърцето то удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020