* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала мама, имала
една дъщеря Маринка,
тя за син, тя за дъщеря,
мило й да я ожени,
драго й мома да ходи,
че я от младичка зажени.
Довела зет Никола,
хора го имат за зет,
Маринкината майчица,
пък тя го има за неин.
Тя на Никола думаше:
- Никола, холан, Никола,
днеска ми е света Неделя,
пък утре е делник, понеделник,
да станеш рано в понеделник
и ти на нива да идеш,
на дълга нива бащина,
бащина, още майчина
черни угари да ореш
без хляб, Николо, без вода,
Маринка ще ти проводя
обед да ти донесе.
Кат са Маринка зададе,
дълбока бразна да дръпнеш,
Маринкината глава да отрежеш,
в бразната да я заровиш,
ко н' го, Николо, извършиш,
назад се у село да н' връщаш.
Че стана, стана Никола
рано в понеделник,
нова си кола обърна,
криво си рало натвари,
руси биволи зажегли,
Русанча и Караманча.
Никола на нива замина,
Маринкината майчица,
тя на Маринка думаше:
- Я стани, стани, Маринке,
Никола на нива замина
без хляб Никола, без вода,
заръча да му занесеш.
Че стана, стана Маринка,
топла си питка опекла,
топла чорба сварила,
у стомна вода наляла,
че отиде горе у собите,
разключи маджар сандъци,
извади нова премяна,
че се хубаво премени,
облякла е пъстра кърлянка,
запаса пъстър пещемал,
запаса ута тирена,
надметна бяла махрама,
забоде качул сребърен;
тръгна на нива да иде.
Като из пътя вървеше,
някакво цвете береше,
бяла и червена платненка,
овчарската кумунига,
у качулют си ги редеше.
Като на нива наближи,
кат я Никола съгледа,
много му се очи наляват
с бистри сълзи горещи.
Маринка на нива отиде,
тя на Никола думаше:
- Помага Бог ти, Николо,
що ти са очите наляват
с бистри сълзи горищи?
Никола дума Маринка:
- Силен ми вятър повея,
дребен ми пепел той повял,
че ми очите напраши,
затуй ми се очите наляват
с бистри сълзи горещи.
Маринка дума Никола:
- Николо, холан, Николо,
какво ти мама заръча,
заръча да го извършиш,
назад се в село да н' връщаш.
Никола дума Маринка
и ти си в село да с' идеш
и на майка си да кажеш:
- Не можа да го извърши,
щот има много орачи,
орачи, още копачи.
Маринка си у тях отива
и на майка си думаше:
- Каквото на Никола заръча,
не можа да го свърши,
щото има много орачи,
орачи, още копачи.
Маринкината майчица,
тя на Маринка думаше:
- Иди у бели мази,
бяло си брашно да отсееш,
топли самуни да опечеш.
Маринка у мази влезе
бяло си брашно да отсее.
Маринкината майчица
с брадва у мазата влязала,
Маринкината глава отсякла,
в мазата трап изкопала,
там си Маринка зарови.
Вечерта, кат се мръкнало,
орачи от ниви тръгнали,
Никола си от нива тръгва,
като на село наближи,
биволи му жално ревнали
и колата му са скрипнали.
Никола си у тях отиде,
като Никола разбра,
дето е Маринка заклана,
извади остро ножченце
и се в сърцето удари.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020