* * *

Тъща залюбила зетя си

Майка Величко думаше:
- Чедо Велико, Велико,
я стани рано зарана,
улови мали биволи,
окачи тежки плугове,
разори черни угари,
аз ще Тодорка допратя,
обяда да ти донеса,
щом си Тодорка пристигне,
главата й да отрежеш,
в черни угари заровиш,
че си ходи Тодорка
с първа вяра българи
и с втора вяра със турци.
От рано Величко е станал,
улови мали волове,
окачил тежки плугове,
разора черни угари,
ето я Тодорка, пристига
и отсреща извика:
- Помози ти Бог, Величко.
- Дал ти Бог добро, Тодорке.
Тодорка Величко думаше:
- Каквото ти й поръчала майка ти,
да го сториш, направиш.
Величко нищо не рече,
ниско си глава наведе:
- Кажи и, Тодорке, кажи и,
тя да го стори, направи,
аз, Тодорке, не мога.
Тодорка се в къщи върнала
и на свекърва думала
тя да го стори, направи.
Свекърва й я наведе
ниско ми в темни мазане,
с брадва й глава отсече,
тръпен й език думаше:
- Какво съм, мале, сторила,
сторила и направила?
Величко се рало счупи,
тогиз си Величко сети,
че майка му е сторила,
сторила и направила.
Право си в къщи отиде,
на Тодорка глава скачаше,
тръпен й език думаше:
- Какво съм, либе, сторила,
сторила и направила?
Величко ножче извади,
право се в сърце прободе
и си до Тодорка падна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020