* * *

Тъща залюбила зетя си

Тодоро, мари, Тодоро,
Тодоро, жива изгоро,
мар да се и чуло-видело,
пехера зентю залюби,
я кьерка й да я погуби.
Я тя му вели-говори:
- Я вземи си ти, Никола,
Никола, зентю Никола,
вземи си дживгар волове,
да ходиш на нива голема,
да чиниш бразна голема,
колко Тодора да везми.
Мар аз кье пусна Тодора,
прегюма да ти донеси
със чиста пита на глава,
със крондир вино на ръка.
Стана Никола, та отиде.
Лю щто бе бразна забразнил,
ето ти и Тодора де иде,
Мар как я виде Никола,
ником подникна на орало.
и дребна слъза поронил.
Я тя му вели-говори:
- Никола, първо любени,
що ником подникна
и дребна слъза порони?
Я той й вели-говори:
- Тодоро, млада невясто,
хайде, невясто, отивай си,
полека по пъто да ходиш,
и жълти китки да береш,
сас слънце да ходиш.
Я тя него й послушала,
станала, си отишла.
И рекла й майка й:
- Що си порънчела, мале, да сториш,
че Никола не може да стори.
Я тя й вели-говори:
- Хайде, кьерко, да си мийш главата,
азе да ти оплета косите,
че Никола кье дойди от нивата,
да те найде преправена.
Тодора фатила да се мий,
майка да й оплете косите.
Фатила да я оплете майка й,
та е вземала остра брич,
та е клала кьерка й
на Тодора млада и зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020