* * *

Тъща залюбила зетя си

Великовата майчица,
тя на Велико думаше:
- Велико, синко Велико,
ай да те майка раздели
от твоето първо венчило.
- Майко ле, старо майчице,
това е нещо мъчено,
как ще затрием Тодорка?
Майка Велику думаше:
- И туй ли да те науча?
Стани си рано зарана,
впрегни руси биволи,
иди Велико да ореш,
да ореш, да угарисваш.
Аз ще ти пратя Тодорка,
за обяд да ти донесе.
Ти, кат я видиш, Велико,
дълбока бразда изори
и й глава отрежи
и я в браздата зарови.
Велико майка послуша.
Отиде оран да оре,
изкара бразда и втора,
като третата захвана
ето Тодорка, че иде.
Отдалеч вика Тодорка:
- Помага Бог, Велико,
изори, Велико, лехата,
че ела, Велико, да ядем,
да ядем, да обядваме.
Велико не ще да яде,
редом полето поглежда.
Тодорка дума Велико:
- Защо не ядеш, Велико,
дали ми чорба безсолна,
или ми хляб не харесваш?
Велико дума Тодорка:
- Твърде е чорба хубава,
хляба ти махана няма.
Лоша съм съня сънувал,
черно ме куче ухапа,
ясни ме кърви обляха,
раната много заболя.
Тодорка дума Велико:
- Недей на сън уйдисва,
какво заръча майка ти,
Велико, да го извършиш?
- Ти кат си идеш, Тодорке,
на мама да обадиш,
което ми майка заръча,
не мога да го извърша,
че има много орачи,
орачи, още копачи,
нека го майка извърши.
Тодорка се назад повърна,
право си у тях отиде.
Свекърва й, като видяла,
тя на Тодорка казала:
- Защо си идеш, Тодорке,
какво заръчах Велику?
- Не можа да го извърши,
че има много орачи,
орачи, още копачи,
ти да го, майко, извършиш.
- Стига се вече разправя,
иди долу в зимника,
отсей бяла пшеница,
замеси бели погачи,
Велико гладен ще дойде.
Тодорка долу отива,
свекърва й върви след нея
с остра брадва в ръката.
Там й главата отрязва,
къс по къс я насича
и във зимника заравя.
Ора Велико до обед,
пуснал е руси биволи,
с меко ги сено нахрани.
Биволи сено не ядат.
Велико биволи запрегна,
железни жегли счупиха,
счупиха и побегнаха.
Велико върви след биволи,
биволи до порти стигнаха,
с рога порти биеха.
Велико вика Тодорка:
- Излез ми порти отвори,
да си биволите уловя,
биволите не щат да орат.
Не е излязла Тодорка
най е излязла майка му.
Велико пита майка си:
- Къде е, майко, Тодора?
- Ето я - долу в зимника,
там й главата отрязах,
късче по късче нарязах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020