* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала й мама, имала й
има дъщеря Тодорка.
С билки я й мама имала,
с магия ще я оженя.
Като я мама ожени,
привела й Петко за зетко.
Ни гу й привела за зетка,
най гу й привела за нея.
Баба на Петко думаше:
- Петко льо, Петко, мой зетко,
ти много, Петко, приличаше
на дядовата прилика.
Мил си ми, Петко, драг си ми.
Къде Тодорка да деним,
ний двамката да се вземеме,
двамката, Петко, със тебе.
Петко баба си думаше:
- Мар бабо, мар мила бабо,
давай я, бабо, къде щеш,
прави я, бабо, какво щеш.
Мен ми Тодорка не трябва.
Тогава баба намисли.
Една ми свята неделя
тя си на Петко думаше:
- Петко льо, Петко, мой зетко,
утре е свята неделя.
Всички на черква ще идат,
пък ти нива да идеш.
На нива да идеш да ореш.
Аз ще Тодорка да пратя
хляб, вода да ти донесе,
хляб, вода, топла обяда.
Като си видиш Тодорка,
разиграй руси бивали,
изгори бразна дълбока,
колкото дълбока, широка,
колко човек да сбере.
Тодорка булка хубава,
като и пладне наближи,
на Петка хляб занеси.
Като си Петко наближи,
Тодорка булка хубава,
отдалеч му се засмяла,
от близо селям отдала.
- Помага ти Бог, Петко льо!
Петко Тодорка думаше:
- Тодорке, любе, Тодорке,
дал Бог ти добро, Тодорке.
Тодорка Петко думаше:
- Петко ле, любе, Петко ле,
като ме мама изпраща
и на мене мама поръча.
Каквото ти сноьи казала,
да си го, Петко, извършил.
Петко Тодорка думаше:
- Тодорке, любе, Тодорке,
туй чудо, Тодорке,
аз го не мога извърша.
Тя ако може да го извърши,
да прави, любе, каквото ще.
Тодорка се назад повръща
и на мама си думаше:
- Мари мамо, мари мила мамо,
мене ми Петко поръча
да правиш, мамо, каквото искаш.
Мама Тодорка думаше:
- Тодорке, дъще Тодорке,
я хайде да се попощим.
Тодорка мама запоска,
запоска я и я попоска.
Мама Тодорка запоска,
запоска ни я попоска,
най й главата отряза.
Главата и се търкаля
и меден език говори:
- Мари, мамо, мари мила мамо,
какво ти сторих, направих,
какво си мамо, пригреших,
та ми главата отряза?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020