* * *

Тъща залюбила зетя си

Де се е чуло-видяло,
тъща зетя си да люби
като ми Янкина мама.
И тя зетя си залюби,
и тя зетко льо думаше:
- Зетко льо, зетко Никола,
ти на нива да идеш,
додет' се пладне превие,
пладнушка ще ти наготвя,
па Янка ще я проводя,
коги са Янка зададе
на бразна широка,
широка бразна, дълбока,
колкото Янка да легне,
и ти си Янка зарови.
Янка на нива отиде.
Като си Янка зададе,
Никола сълзи оброни
Янка Никола думаше:
- Никола, пръвня пръвнино,
защо си сълзи оброняш?
Какво ти мама заръча,
ти сега да го завършиш.
Никола Янки думаше:
- Янке ле, пръвня пръвнино,
не мога, Янке, не мога,
не мога да го завърша,
майка ти да го завърши.
Янка си у тях отиде,
Янка мама си думаше:
- Ти да го, мамо, завършиш.
Мама й вода стопли,
да и главата умие,
не й главата умила,
най й главата отрязала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020