* * *

Тъща залюбила зетя си

Дядо Кольо на кяра ще иде,
булката Кера тука оставя
и на Кера заръчва:
- Керо льо, снахо Керо льо,
аз си отивам на кяра,
на кяра, тежка печала.
и аз като от тук изляза
да се на таван покачиш,
да смъкнеш семе всякакво,
динено и пъпешено,
да идеш бостан да сееш.
Ангел си рано подрани
и си на нива отиде,
на нива, на голямата.
Орал е Ангел, що е орал.
Кера си рано подрани,
отсея брашно варяно,
замесе тесто кисело,
опече бели погачи.
Че излезе горе у собите,
че се хубаво премени.
Грабнала е котле във ръка,
и топла пита във торба.
Че си на нива отиде,
и си на Ангела думаше:
- Помози Бог ти, Ангеле.
Ангел на Кера отвръща:
- Дал Бог добро ти, Керо льо.
- Изори бразни дълбоки,
дълбоки, още широки.
Какво ти е тате снощи заръчал,
всичкото да го извършиш.
Ангел си нищо не каза,
и си главата наведе;
извади остро ножченце,
на Кера й глава отряза
и я у бразна зарови.
Глава й пърпа и върка,
и на Ангела говори:
- Какво ти, Ангеле, сторих,
че ми главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020