* * *

Тъща залюбила зетя си

Една Тодорка на мама,
една бе и тя да не бе.
С билки га мама добила,
с магии га оглавила,
зетя с правинье довела.
Че па са чудюм чудила
дали "зетьо" да му рече,
или "любе" да му рече?!
Че па му рекла: - Зетьо льо,
зетьо льо, зетьо Никола,
мойта дъщеря Тодорка
твърде е яко мънинка,
не може къща да гледа,
ни деца да ти изхрани.
Ти иди, зетьо, на баир,
я ще Тодорка проводя
хляб, манджа да ти донесе.
Като га видиш, че иди,
разсърди лиси биволи,
та пусни бразна дълбока,
колко Тодорка да легне.
Че си га, зетьо, зарови,
че яла, зетьо, у село
двамата да живееме.
Тодорка на баир отиде.
Като га Никола видя,
порони сълзи като дъжд.
Тодорка дума продума:
- Любе Никола, Никола,
що ореш, любе, и плачеш,
та не ореш и свириш?
Никола Тодорки дума:
- Не ора ниви бащини,
а ора ниви бабини,
затва ора и плача.
Мен квот ми баба заръча,
не мога да го направя,
тя в село да го направи.
Тодорка в село отиде:
- Квот си на Никола казала,
не може да го направи,
ти в село да го направиш.
Мама Тодорки думаше:
- Седни, мама да га милува,
милува, да га погали.
Станало толкоз времена,
както та майка оглави,
не бе та толко галила.
Та че са, холан, седнали
на двора, на преж вратата
под тяхна крушка петровка.
Че си Тодорка легнала
на майчини си скутове,
легнала, сладко заспала.
Майка й в пазва бръкнала,
та си ножче извадила,
та си Тодорка кайдиса.
Слънцето трепти, захуда,
всички чифчии си идат,
Никола и той си иди
и на портите повика:
- Любе Тодоро, Тодорке,
яла ми порти отвори.
Тодорка не я отишла,
баба му порти отвори
и на Никола думаше:
- Тодорка в село не дошла.
Никола нищо не дума,
той си у дворове влязъл
и си биволите вързал
и си у къщи той влязъл -
дано си види Тодорка.
Нийде Тодорка не видял.
Кога в градина увлязъл,
Тодорка я заровена
под бял ми, дървен трендафил.
Никола дума Тодорке:
- Мър лежи, любе, да лежим,
да се находи майка ти
без мене, любе, без тебе.
Че си ножчето извади
и се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020