* * *

Тъща залюбила зетя си

Стояновата майчица,
Тодоркината свекърва,
тя на Стояна думаше:
- Мама, Стояне, Стояне,
хората лошо хортуват
за твойта, булка хубава,
из лоши и пътища тръгнала
със турци и със българи
и с трета вяра цигани.
Срам ме е, мама, да изляза,
с хората да се събера -
все туй ми, мама, надумват
за твойта булка хубава.
Я слушай мама, Стояне,
какво ще те мама научи -
сабалан рано да станеш,
на нива, мама, да идеш
черни угари да ореш.
Аз ще ти пратя Тодорка
обяда да ти донесе.
Кога Тодорка пристигне
дълбока бразна да удариш,
главата да й отрежеш
и да я у бразна заровиш.
Стоян на нива отиде
черни угари да оре,
хем оре Стоян, хем плаче,
чуди се Стоян и мае -
как да направи - не знае
кат му й Тодорка на сърце.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, булка хубава,
наготви гозби хубави
на Стоян обяда занеси.
Като и Тодорка тръгнала
тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Като при Стоян отидеш
и на Стояна да кажеш -
туй дето съм му го казала
всичкото да го извърши.
Тодорка й на нива отишла
и на Стояна думаше:
- Я ела, Стояне, я ела
обяда да си обядваш,
докато й обяда гореща.
Стоян при кола отива,
Тодорка й обяда сложила
и на Стояна думаше:
- Мама ми на мен поръча
на тебе ази да кажа
туй дето ти го и поръчала
всичкото да го извършиш.
Стоян си жално заплака
и на Тодорка продума:
- Тодорке, либе, Тодорке
не мога, либе, не мога,
туй ази, либе, да свърша.
Нощес съм лош сън сънувал -
черно ме куче ухапа,
един ме старец отърва
и той на мене тъй каза:
- Туй, дет' ти го майка поръча,
да не би да го извършиш,
че е от Бога грехота
и е от хора срамота!"
Кат си у дома отидеш
тъй ти на мама да кажеш.
Кат се и Тодорка върнала
Тодоркината свекърва
писнала, та заплакала:
- Тодорке, булкаТодорке,
защо не каза на Стоян
туй дето ази заръчах!
Тодорка мами думаше:
- Всичко му, мамо, аз казах
каквото ти му поръча,
но той си жално заплака
и на мен, мамо, тъй каза -
нощеска й, мамо, сънувал
черно го й куче ухапало
един го старец отървал
и на него, мамо, тъй казал,
туй дето си му казала
да не би да го извърши,
че е от Бога грехота
и е от хора срамота!
Тодоркината свекърва
тя на Тодорка пак дума:
- Я влез, Тодорке, у маза
бяло си брашно да вземеш
бяла погача да месиш.
Кат се й Тодорка навела,
тя й главата отсякла.
Слънцето зайдом зализа,
Стоян си от нива идеше,
на дясна ритла стоеше,
с меден си кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Излез ми, булка Тодорке,
портите да ми отвориш,
биволите да ми поведеш
с просяна ярма назобиш.
Не е излязла Тодорка -
най е излязла майка му
писнала та заплакала:
- Мама, Стояне, Стояне,
твойте, мама, душмани
и Тодоркините любовници,
те са Тодорка заклали,
главата са й отрязали
насред маза са я сложили!
Стоян си ножче извади
и се в сърцето прободе,
и на майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице
твойта се воля изпълни
с Тодорка да ни разделиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020