* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала е мама, имала е
една дъщеря Тодорка,
привела й зетя Тодор.
Бре гиди, Тодор, Тодора,
по-малко гледа Тодорка,
залюбил Тодор баба си,
станала трудна-неволна.
Баба на Тодор думаше:
- Къде да я денем Тодорка,
тя ще ни, бабо, изкаже,
че е от Бога грехота,
и от хората срамота?!
- Давай я, бабо, където щеш,
това не е моя работа!
Баба на Тодор пак дума:
- Нахрани бели биволи
и на нивата да идеш,
да ореш черни угари.
Тодорка ще ти изпратя,
обеда да ти донесе.
Дълбока бразда изори
и й главата отрежи,
и я в браздата зарови.
Тодор на нива отиде,
изора бразда, и друга,
ето я Тодорка, че иде.
Беличка, премененичка,
под лимба забраденичка,
отдалеч се е засмяла
и му отблизо продума:
- Да ти помага Бог, Тодоре!
- Дал ти Бог добро, Тодорке!
- Тодоре, любе Тодоре,
каквото ти мама казала,
Тодоре, да го направиш.
Ако не го, любе, направиш,
у дома да не си дохождаш.
Тодор на Тодорка думаше:
- Ти на майка си да кажеш,
че не можах да го извърша,
много орачи имаше.
И се е Тодорка върнала.
Като я видя майка й,
бързо я в маза повикала,
да точат вино червено,
взела е брадва на рамо,
че й главата отряза.
Черни й кърви течаха,
горе гредите биеха,
мокър й език говори:
- Майко ле, мила, рождена,
какво ти лошо направих,
та ми живота погуби?
Тодоровите биволи
железни жегли счупили,
из пътя реват и вървят.
Тодор си каза наум:
- Тази не й е чиста работата.
Като си в тях отиде,
право в мазата влезе,
Тодорка в кърви обляна.
Тодор си ножче извади
и се в сърцето удари,
и на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
да се нашири майка ти
на нашите млади години.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020