* * *

Тъща залюбила зетя си

Тодор Тодорка залюби,
люби я Тодор, взема я;
води я малко, ни много -
година и половина.
Тодор Тодорка намрази,
залюбил Тодор баба си,
баба си и аналъка си.
Тодор баби си думаше:
- Бабо льо, стара майно льо,
къде да денем Тодорка?
Баба му дума Тодоре:
- Тодоре, зетко Тодоре,
рано на нива да идеш,
ще изореш бразна дълбока,
дълбока, още широка,
ще ти Тодорка проводя
обяда да ти донесе;
да й главата отрежеш,
в бразната да я заровиш.
Тръгнал ми й Тодор на нива,
орал ми й Тодор до пладне;
че се Тодорка зададе
обяда да му донесе;
като я Тодор съгледа,
дребни си сълзи ронеше.
Тодорка дума Тодоре:
- Тодоре, холан, Тодоре,
защо си, холан, кахърен,
кахърен, още тъжовен?
Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, булка хубава,
коги си с' идеш у дома,
ти на майка си да кажеш:
"Каквото рече, не може!"
Тодорка у тях отиде
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара майко льо,
Тодор ти, мамо, заръча,
каквото знаеш, да правиш;
не може да те послуша,
каквото си заръчала -
не може да го направи...
Тодоркината майчица,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, дъще Тодорке,
зоре е света неделя,
я слезни долу в мазата,
да ти главата умия,
и ний на черква ще идем...
Тодорка майка послуша,
че слезе долу в мазата,
че се Тодорка наведе
главата да й умие.
Майка й глава отсече
и я в мазата остави.
Тодор от нива идеше,
баба му дума Тодоре:
- Тодоре, зетко Тодоре,
ази си двори изметох,
ти да си сметта натвариш,
натвариш да я изхвърлиш;
Тодорка в сметта да туриш,
да идеш, Тодор, да идеш
при високата могила,
до нашта нива голяма,
там при горската пътека
ти да си сметта оставиш
и да се назад завърнеш.
Че тъй ми й Тодор направил.
Като се у тях завърнал,
че той си впрегнал колата,
право в мазата привлезе
и си ножчето извади,
в клето се сърце удари...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020