* * *

Тъща залюбила зетя си

Коя е майка сторила,
като Тодоркина майка -
привела Петко за зетя,
не го и привела за зетя,
на го й правела за нея.
Баба Петкоте думаше:
- Петко льо, Петко, мой зетю,
днес е петък, утре събота,
други ден света неделя,
хората оран не орат,
а ти иди оран да ореш.
Аз ще Тодорка до пратя,
обяда да ти донесе,
обяда къде пладнина!
Като я видиш, Петко льо,
изори бразна дълбока -
Тодорка да си заровиш.
Петко баба си послуша,
отиде оран да оре.
Майка Тодорка запрати
обяда да му занесе,
обяда къде пладнина.
Като я видя млад Петко
той си биволи позапря,
па са седнали да пладнуват.
Петко Тодорки думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
пладнувай, Тодорке, пладнувай
та па си у дома иди
във изби дълбоки не влизай -
баба ми се, любе, кани,
кани, да те пребива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020