* * *

Тъща залюбила зетя си

Де се е чуло-видяло -
тъща зет си да люби
зетя си зетя Богдана.
Любила го и лъгала
до цели ми три години
Великината майка
на Богдана думаше
Богдане, зетко, Богдане,
да си на нива отидеш
черни угари да ореш;
обед недей да си вземаш -
Велика ще ти донесе.
Той си биволи приготви,
тя му вратата отвори
и още един път заръча:
- Вземи остри бръсничи,
че й главата отрежи
и я в бразната зарови.
Великина майка
и тя на Велика думаше:
- Велико, моме, Велико,
я си обяд занеси
и каквото му поръчах,
халал да не го остави.
Тя му е хляба занесла
из пътя кат си вървяла
бяло кокиче набрала,
дор две китки закичи.
Отде я Богдан съгледал
дребни ми сълзи поронил
Запитала го Велика
защо си е сълзи поронил
Той на Велика думаше:
- Я си пръстен загубих
пръстена годенишкия.
Тогаз тя му казала:
- Пръстен се, холан, намира,
душа се не намира,
каквото ти мама заръча,
на илал да не го оставяш!
Богдан Велика думаше:
- Не мога аз да го сторя, -
копачи много наоколо,
нека майка ти да го стори,
на имал да го на остави!
Тя си в село отиде
майка й двори метеше
весела песен пееше;
кат си и видяла Велика,
тя на Велика продума:
- Дай майка да те попощи!
Че й главата с бръснич отряза
и я в яхъра зарови.
Богдан се от нива завърна,
той си на порти похлопа,
майка му порти отвори.
- Богдане, синко Богдане,
Велика при бакал отиде
да ядат още да пият!
Бивол си в яхър вкараха,
бивола силно ревеше,
и със крака ровеше,
и си Величка изрови...
Богдан Величка кат видял, -
с ножа си се прободе!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020