* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала й мама имала,
една дъщеря Тодорка,
не я й от Бога имала,
с върли я й магии имала
и с по-големи оженила.
Привела й зетя на привут,
не го й за зетя привела,
най го й за мъжа привела,
станала трудна-неволна
на седем-осем месеца
и на Тодора думаше:
- Тодоре, зетко Тодоре,
ден дойде, време наближи,
детето да се намери,
къде Тодорка да денем?
И туй ли да те науча,
и таз ли пуста наука,
да станеш рано в понделник,
гуди си рало на кола,
впрегни руси биволи,
иди на нива да ореш,
на дълга нива тестюва,
дето е девет уврата,
изори бразна дълбока,
дълбока бразна, широка -
колкот Тодорка ла легне.
Тодорка ще ти проводя
обяда да ти донесе.
Ти си Тодорка заколи
и я в бразната зарови,
наназад кат се повърнеш
ний двама ще се вземеме.
Като си Тодор отиде
да оре черни угари
и се й Тодорка задала,
Тодор си жално заплака,
Тодорка дума Тодоре:
- Що ореш, Тодоре, и плачеш?
Дали ти обида забавих
или пред орачи те засрамих?
Каквот ти мама заръчала,
хубаво да го извършиш.
Тодор Тодорке думаше:
- Нито ми обяд забави,
нито пред орачи засрами,
каквот ми мама заръча,
не мога да го извърша,
че има много орачи,
и наоколо копачи.
Тодорка се назад повърна
и си у дома отиде.
Като я види майка й,
Тя я в мазата повика,
руса й глава отряза
и я в мазата зарови.
Кат се е Тодор завърнал,
майка му го посрещнала
и на Тодора продума:
- Ти не можа да го извършиш,
ази го сама извърших!
- Я ме в мазата заведи
да видя Тодорка де лежи!
Като си в маза той влезе
извади остро ножченце
и се във сърце прободе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020