* * *

Тъща залюбила зетя си

Майка на Лило думаше:
- Лило ле, синко Лило ле,
упрегни брези биволи,
па иди, Лило, па иди,
бащини ниви изори.
Аз ще Тодорка запрата,
да ти, бе, обед донесе,
тамо й глава отрежи.
Спало ли Лило, или не
брези биволи впрегнало,
па си на нива отиде.
Бразда й половина обърна,
ето Тодорка че иде,
на Лило обед да носи.
Лило Тодорки продума:
- Нощес си малко задремах
и лошав сън си сънувах,
черно ме куче ухапа,
черни ми кърви течеха.
Тодорка Лилу продума:
- Я ела, Лило, обедвай
мама ме мене проводи,
проводи и ми заръча,
какво ти снощи казала,
още днес да го извършиш.
Ако ли това не свършиш -
у дома да не дохаждаш!
Лило Тодорка продума:
- Иди, Тодорке, у дома,
и на мама ти да кажеш:
- Поле е пълно с орачи,
с орачи, още копачи,
това не мога извърша.
Тодорка дома отишла
и на майка си казала.
Тодоркината свекърва
тя на Тодорка продума:
- Иди, Тодорке, в мазата,
у мазата брашно нагреби.
Става Тодорка, отива.
Майка я бързо настига,
с брадва й глава отрязва.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020