* * *

Тъща залюбила зетя си

Ягода / Ранила мама Ягода,
Ягода / станала мома хубава,
хубава / прави й мама премяна,
премяна, мама, огнена,
та че я мама ожени.
Приведе зетка Радоя,
най го приведе за нея,
баба Радоя думаше:
- Зетко Радойо, Радойо,
къде да денем Ягода,
да останеш, зетко, за мене?
Да станеш рано в понделник,
зимни си ситни синджири,
да идеш в росно ливаде,
волове, руси биволи
впрегни ги в кола шарена,
турни си рало в колата,
да идеш, зетко, на нива,
изори черно угари,
направи вада дълбока,
колкото да е дълбока,
толкова да е широка,
ще да пратя Ягода,
топла обяда да донесе,
та да я, зетко, уловиш.
Сложи я, зетко, във вада,
че я, зетко, зарини!
Радоя слуша баба си.
Станал е рано в понделник,
взема си ситни синджири,
отиде в росно ливаде,
улови руси биволи,
впрегна ги в кода шарена,
турна си рало в колата,
та че на нива отиде,
изора черно угари,
направи вада дълбока,
толкова била широка.
Пратила й мама Ягода,
обяда да си занесе.
Като я видя Радоя,
Радой хвана Ягода
та че я във вада зарина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020