* * *

Тъща залюбила зетя си

Залюбила е Тодорка
Стояна - братовчеда си;
още го недолюбила,
и майка хи го залюби
и го на нива проводи,
че на Стояна наръча:
- Пойди, Стояне, на нива
да ореш и да копаеш.
Ми взема хляб за прогюма,
прогюма и за пладнина.
Я ще ти пратя Тодорка
да ти прогюмка донесе,
да я, Стояне, заореш
в първата бразна на краят!
Тодорка върви и пее,
Стоян ми оре и плаче.
Кя му Тодорка думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
ти оти ореш и плачеш,
та не ми ореш и пееш?
- Тодорко, любе Тодорко,
как да ти ора и пея,
да не ти ора и плака?
Я ми майка ти наръча
да те, любе ле, заровя
в първата бразна на краят
и да хи, любе, занесам
твоето десно пръстленце!
Кя му Тодорка думаше:
- Стояне любе, Стояне,
я водя кучка писана,
нея, любе ле, зарови!
Десно ми пръстле отрежи,
та го на майка занеси.
Както му Жора наръча
и Стоян така направи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020