* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала мама, имала,
една дъщеря Тодорка.
Расна Тодорка, порасна.
Мама Тодорка посгоди,
посгоди още ожени,
Петка си за зет приведе.
Мина се малко, не много,
баба на Петка думала:
- Зетко ле, Петко миличък,
с Тодорка какво да правим,
че с тебе да си живеем?
Петко си баба думаше:
- Ти прави, бабо, каквото щеш.
Ний се с Тодорка искаме,
искаме и обичаме.
Баба му пак му продума:
- Нека Тодорка погубим,
никой не ще ни разбере.
Утре е Света неделя,
хора на къра ще няма.
Ти иди оран да ореш.
Хляб, вода няма да носиш.
Аз ще Тодорка да пратя
хляб, вода да ти донесе.
Щом се Тодорка зададе,
дълбока бразда направи
и й главата отрежи.
Там си Тодорка зарови.
Кога се вече стъмнило,
Петко на нива отиде,
да оре, още да сее.
Когато обед наближи,
мама Тодорка изпрати
при Петко на нива да иде,
хляб, вода да му занесе
и на Тодорка поръча:
- Кажи, Тодорке, на Петка
каквото сме си казали,
да си го Петка изпълни.
Тогаз си в село да дойде.
Тодорка на нива отива,
отива и поздравява:
- Помага ти Бог, Петко ле!
- Дал Бог ти добро, Тодорке!
И си волове разпрегна,
та седна Петко да яде.
Тодорка дума на Петко:
- Петко ле, мой сайбийо,
мене ми мама заръча,
заръча, още поръча,
каквото сте си думали,
до края да го изпълниш
и тогаз в село да дойдеш.
Петко се жалба нажали,
дребни си сълзи порони
и на Тодорка думаше:
- Либе Тодорке, Тодорке,
кога си в село отидеш
и на майка си да кажеш,
че къра е пълен с овчари,
с овчари и говедари.
Тодорка в село отиде
и на майка си думаше:
- Петко ми мене поръча,
че не може Петко изпълни,
това що сте си думали,
думали и надумали,
къра е пълен с овчари,
с овчари и говедари.
Повика майка Тодорка,
в изби дълбоки да дойде,
че й главата отряза
и там Тодорка зарови.
Кога се Петка завърна,
баба на Петко думаше:
- Петко ле, Петко миличък,
каквото си Петко думахме,
аз го до края довърших.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020