* * *

Тъща залюбила зетя си

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я си попитай булчето, -
по нови кръчми що ходи,
що дава жито за вино,
за вино и за ракия,
за тригодишен пелинаш!
Мама Стояне пак дума:
- Днеска е, мама, събота,
утре е света неделя,
други ден, мама, понделник,
рано ще, мама, да раня,
топла обяда ще сготвя
и ще Тодора да пратя,
ти да й глава отрежеш,
в угари да я заровиш.
Като на нива отишла
и на Стояна продума:
- Поможи ти Бог, Стояне!
Стоян се нищо не обажда.
Тодорка пак му повтаря,
повтаря и му потретя.
Погледна Стоян надолу,
надолу, още нагоре,
че има много орачи.
Тодорка на Стоян продума:
- Стояне, първо венчило,
мене ми мама казала,
каквото ти поръчала,
всичкото да го извършиш.
Ако ли не го извършиш,
у дома да си не идваш.
Стоян Тодорка продума:
- Хайде си иди у дома
и на майка ми да кажеш:
не мога да го извърша,
че има много орачи,
орачи, още сеячи.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка продума:
- Я иди долу в мазата,
наточи вино червено,
колкото двама да пием.
Като в мазата увлезе,
майка й глава отряза
и си мазата затвори.
Стоян на порти пристигна
и на Тодорка продума:
- Хайде ми порти отвори!
Не е излязла Тодорка,
най е излязла майка му.
- Къде е, мамо, Тодорка?
- Та ти не знайш ли де ходи?
Тя дава жито за вино,
за вино и за ракия,
за тригодишен пелинаш.
Биволи жално ревяха,
жално към маза гледаха.
Като мазата отвори,
да види чудо голямо -
Тодорка лежи сред маза.
Стоян си ножче извади,
че се в гърдите прободе,
мокър му език говори:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ни да се наживей
на наште дни и години!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020