* * *

Тъща залюбила зетя си

Мама Величко думаше:
- Я иди в росно ливаде,
улови брези биволи,
извори черни угари.
Аз ще Тодорка допрата,
обяда да ти донесе.
А ти й глава отрежи,
в лош е път тръгнала,
със турци, със еничери,
със трета вяра цигани.
Велик майка си послуша,
улови брези биволи,
извора черни угари.
Ей и Тодорка че иде.
- Бог ти помага Величко.
Велик си глава наведе.
Тодорка пак му повтори.
- Ела Величко, да ядем.
Дали ти гозба безсолна
или ти хляба не харесва.
- Нито ми е гозба безсолна,
нито ми е хляба не харесва,
страшен съм сън сънувал,
че едно ме куче ухапа,
ясни ми кърви заляха.
На мама това да кажеш,
на мама, Тодорке, да кажеш,
не мога това да сторя,
че има много орачи,
орачи още копачи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020