* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала й мама, имала й
една дъщеря Маринка.
Взела Никола за зета;
хората го имат за зет,
пък тя го има за себе си.
И тя на Никола думаше:
- Никола, зетко, Никола,
ще станеш рано у понеделник,
ще идеш на нива,
Маринка ще ти проводя,
хляб да ти донесе -
ще й главата отрежеш,
ще я у бразната заровиш,
ку ни главата отрежеш,
назад у двора няма да влезеш.
И тя на Маринка думаше:
- Ставай, Маринке, ставай
на Никола хляб да занесеш.
Тръгнала хляб да му носи,
по равно поле вървяла,
бяла платенка беряла
и си качул пълнела,
и въз Никола отиде:
- Никола, първа първенино,
мама както тий поръчала,
да го свършиш
или да не са у двора уращаш,
ако не би го исвършиш.
Никола дума Маринке:
- Не мога да го извърша -
орач и гледат от нивята,
копаче гледат от лозята,
на майка си когит си отидеш
да и кажеш тя да го извърши.
Маринка кат си иди,
на майка си поръча:
- Никола, мамо, поръча
да го извършиш
у дълбоките мазии.
- А вър, Маринке,
да извадиш вино червено.
Кат се Маринка навела,
тя и главата отсякла
и я у мазата заровила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020