* * *

Тъща залюбила зетя си

Любили се, любили
Продан и Керанка двамата,
още се недолюбили,
и майка й го залюби,
и го на нива проводи,
и си на Продан заръча:
- Либе Продане, Продане,
хайде на нива да идеш.
Аз ще Керанка да пратя,
на тебе хляб да донесе.
Ти, кога видиш Керанка,
дълбоки бразди да пущаш,
дълбоки бразди, широки,
главата да й отрежеш,
в бразди да я заровиш
и нишан да ми донесеш,
че да се двамата вземеме,
че сме си лика-прилика.
И Продан стана, та тръгна,
че си на нива отиде.
Керанкината майчица,
тя на Керанка думаше:
- Щеро Керанке, Керанке,
ти иди, щеро, на нива
на Продан хляб да занесеш
и да му кажеш на Продан:
"Каквото ти майка поръча,
ти да го, холан, извършиш
и нишан да й занесеш!"
Пък Продан, като я видя,
пророни сълзи два реда.
- Защо не ореш и пееш,
ами оре и плачеш?
Каквото ти майка казала,
ти да го, либе, извършиш,
и нишан да й занесеш!
Продан Керанка думаше:
- Не мога да го извърша,
че има много орачи,
орачи, още копачи.
Ако може, либе, майка ти,
ми нека тя да го извърши.
Керанка си вкъщи отиде
и на майка си казала:
- Не може Продан да го извърши,
че му съвестта не допуска
и има много орачи,
орачи, още копачи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020