* * *

Тъща залюбила зетя си

Мама Димитре думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
я рани рано в понделник,
упрегни руси биволи,
пък на нива да идеш,
черни угари да ореш.
Тодорка у дома ще остане,
топла обяда да готви,
да готви да ти донесе.
Като при тебе пристигне,
главата да й отрежеш,
в браздата да я заровиш!
Ако ли това не сториш
в дома да се не връщаш!
Димитър майка послуша,
че си на нива отива,
изорал бразна и друга;
кога към село погледна -
Тодорка се е задала.
Като из пътя вървяла,
дребна я роса побила,
дваж по-хубава станала.
Тодорка дума Димитре:
- Помага Бог ти, Димитре!
- Дал Бог добро ти, Тодорке!
Тодорка пак му продума:
- Ела, Димитре, да обядваме!
Димитър му много домъчняло, -
как поръките на майка си да изпълни.
Тодорка го забелязала,
че нещо е много натъжен
и на Димитря пак дума:
- Дали ми са гозби безсолни,
или ми хляб не харесваш?
Тръгна Тодорка да с' иде,
без да я Димитър заколи.
Кат' си у тях пристигна,
нейната стара свекърва
много се й ядосала,
и на Тодорка продума:
- Я иди долу в мазата
да вземеш брашно да сееш.
И тя след нея увлиза,
с брадва й глава отрязва.
Нали е Божа работа
биволи се разиграли,
железни жегли счупили.
Димитър му на ум подошло,
че нещо й в село станало,
право си у тях отива
и на вратника повиква:
- Я излез, излез, Тодорке,
да ми отвориш вратата!
Не е излязла Тодорка
най е излязла майка му.
Димитър дума майка си:
- Къде е, мамо, Тодорка?
Тя на Димитря продумва:
- Като от дома излезе,
назад се не е връщала.
Той влиза у хладно мазане,
там си Тодорка намирва -
в черни кърви обляна.
Димитър си ножче извади
и се в сърце прободе,
и на Тодорка думаше:
- Лежи, Тодорке, да лежим
пък мойта майка
да живей без тебе и без мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020