* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала мама, имала
една дъщеря Тодорка,
тя за син, тя за дъщеря.
Бързала мама, бързала,
бързала да я ожени,
да вземе зетя на привод.
Храни я мама, отхрани,
отхрани и я ожени;
привела зетя на привод,
не го й имала за зетя,
най го й имала за мъжа,
че стана трудна-непразна.
Мама Тодору думаше:
- Тодоре, зетко, Тодоре,
къде да денем Тодорка?
Тодор мами си думаше:
- Прави я, мамо, какво щеш,
прави я, мамо, какво знайш,
то не е моя работа,
то си е твоя работа.
Мама Тодору пак дума:
- Тодоре, зетко, Тодоре,
утре е делник, понделник,
да станеш рано, Тодоре,
да идеш, зетко, на нива,
да ореш, да угарисваш;
аз ще Тодорка да пратя,
обяда да ти донесе.
Кат' ти обяда донесе,
главата да й отрежеш,
изори бразна дълбока,
дълбока бразна, широка,
че си Тодорка зарови.
Тодор си нищо не рече.
Че стана рано в понделник,
упрегна руси биволи,
че стана Тодор, отиде,
отиде Тодор на нива
да оре, да угарисва.
Мама обяда наготви,
че на Тодорка думаше:
- Тодорке, мама, Тодорке,
Тодорке, мила мамина,
хайде обяда занеси
и на Тодора да кажеш:
"Тодоре, либе Тодоре,
Тодоре, първо венчило,
дето ти мама заръча,
работа да си завършиш!"
Стана Тодорка, отиде,
обяда да си занесе
на първо либе Тодора;
като му обяда подаде,
и на Тодора думаше:
- Тодоре, либе Тодоре,
Тодоре, първо венчило,
дето ти мама заръча,
работа да си извършиш.
Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, първо венчило,
тя не е моя работа,
тя й мамина ти работа...
Че се назаде върнала.
Като я видя мама й,
че на Тодорка думаше:
- Тодорке, мила мамина,
нали ти ази заръчах
на Тодора да кажеш
работа да си извърши!
Тодорка мами думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
аз си казах на Тодора,
ти каквото ми заръча
работа да си извърши,
ала ми Тодор мен каза:
"Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, първо венчило,
тя не е моя работа,
тя й мамина ти работа...
Мама Тодорки пак дума:
- Тодорке, мила мамина,
я вземи бяло бакраче,
че иди в тъмни зимници,
извади вино червено,
обяда да обядваме.
Стана Тодорка, че стана,
че си взе бяло бакраче,
отиде в тъмни зимници
да извади вино червено.
Мама й некаилница,
остро си ножче грабнала,
че й главата отряза;
главата й се търкаля,
мокър й език хортува:
- Майно ле, стара майно ле,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?
Дорде Тодорка издума,
и Тодор скоро довтаса.
Като си Тодор съгледа,
Тодорка лежи умряла,
остро си ножче извади,
че се в сърцето удари
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
мама ти некаилница,
мама ти каил не стана
ний двама да се водиме.
Лежи, двама да лежиме,
мама ти да ни зарови,
мама ти да се нащури,
мама ти рахат да ходи,
със един поп да ни опее.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020