* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала мама, имала
една дъщеря Тодора
и нея мама добила
със билки и със корени.
Приведе зетя Никола;
не го приведе за зетя,
на го приведе за себе.
Баба Николу думаше:
- Зетьо Николо, Николо,
я вземи ситни синджире,
па иди в черна чирида
та хвани брези биволи,
па ги на врата доведи,
та ги кърмило накърми.
Па впрегни, зетьо, в хомокя
закачи рало на хомокя,
па иди в поле широко,
разори бразда широка,
все в една бразда обръщай.
Разори бразда широка
широка, та па дълбока,
аз ще ти пратя Тодорка
обяда да ти донесе,
ти си обяда не гледай,
ами си хвани Тодорка,
та й главата отрежи,
па я в браздата зарови!
Никола баба послуша,
улови ситни синджире,
отиде в черна чирида,
па хвана брези биволи
и ги на врата доведе,
и ги кърмило накърми.
Впрегна Никола омокя
закачи рало на омок
отиде в поле широко,
все в една бразда обръща.
Е де ми иде Тодорка.
Ка я съгледа Никола,
калпак налупи до очи,
сълзи порони до земя.
Тодора каже Николу:
- Либе Николо, Николо,
защо си сълзи поронил,
защо си калпак налупил,
дали биволи зле вървят
или поводач зле води?
Никола Тодорки думаше:
- Либе Тодоро, Тодоро,
нети биволи зле вървят,
нете поводач зле води.
Що ми баба заръча
не можах да го извърша,
че бяха много орачи,
орачи и поводачи.
От орачи ме досрамя,
от поводачи догреша!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020