* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала й мама, имала
една дъщеря Тодорка.
Със бурени я й имала,
със магии я й женила -
зета й на привод привела.
Не го й привела за зет,
най го й привела за мъж.
Станала й тежка, непразна.
Баба Тодору думаше:
- Тодоре, зетко Тодоре,
къде да денем Тодорка,
Тодорка, твойта стопанка,
Тодорка, мойта дъщеря -
ази съм тежка-непразна?!...
Тодор баби си думаше:
- Дявай я, бабо, къде щеш,
прави я, бабо, како щеш,
то не е моя работа,
ами е твоя работа!...
Баба Тодору думаше:
- Тодоре, зетко Тодоре,
и туй ли да те науча?
Да станеш рано зарана,
да впрегнеш руси биволи,
че ще на оран да идеш,
в нашето росно ливаде.
Нито обяда обядвай,
ннито пък обяд си вземай;
аз обяд ще ти наготвя,
Тодорка ще ти проводя,
обяда да ти донесе...
Кат' се Тодорка зададе,
изори бразна дълбока,
дълбока бразна, широка,
Тодорки глава отрежи,
че я в бразната зарови.
Че стана Тодор, отиде,
черно угари да оре
в тяхното росно ливаде.
Нито обяда обядва,
нито пък обяд си взема.
Баба му обяд наготви,
че си Тодорка проводи
обяда да му занесе.
Тодорка обяд занесе,
и на Тодора думаше:
- Помага ти Бог, Тодоре,
каквот' ти й мама думала,
работа да си извършиш
в нашите темни зимници,
зад големите бурии...
Тодорка у тях отиде,
че на мама си думаше:
- Мене ми Тодор заръча,
то не е негова работа,
ами е твоя работа -
работа да си извършиш
в нашите темни зимници,
зад големите бурии...
Мама Тодорки думаше:
- Тодорке, синко Тодорке,
съблечи скъпа премяна,
облечи друхи шудрави,
ще влезем в темни зимници,
виното да притачаме,
виното и ракията...
Че влезли в темни зимници -
виното не притачали,
виното и ракията;
майка й ножче извади,
че й главата отряза!
Ева и млад Тодор де иде,
на портите си хлопчеше
и на Тодорка викаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
излез ми порти отвори,
и ми биволи поемнни!
Не ми излезе Тодорка,
ами излезе баба му,
че на Тодора думаше:
- Тодоре, зетко Тодоре,
аз си работа извърших...
Тодор си нищо не рече,
право в зимници отиде,
извади остро ножченце,
нножченце - черно чиренче,
че се в сърцето удари,
че на Тодорка думаше:
- Я леж, Тодорке, да лежим,
в един гроб да ни заровят,
една свещ да ни запалят!
Не била каил майка ти
два млади да й шетаме;
най била каил мама ти
в един гроб да ни зарови,
една свещ да ни запали...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020