* * *

Тъща залюбила зетя си

Великовата майчица
тя на Велико продума:
- Велико, чедо мамина,
твоята, синко, Тодорка
в лош е път, синко, тръгнала.
Я стани сутрин по-рано,
руси биволи улови,
в росно ливаде да идеш,
черни угари да ореш.
Аз ще Тодорка да пратя
обеда де ти донесе,
а ти я синко заколи,
в черни угари зарови, хе-е-ей.
Велико си глава наведе.
Станал е сутрин рано
улови руси биволи
в росно ливаде отиде
черни угари да оре.
Първа е бразда изкарал,
втора е бразда той пуснал,
ей, че иде Тодорка
с топла обеда в ръце, хе-е-ей.
- Помага Бог ти, Велико!
Велико й нищо не казва.
Тодорка му пак повтори:
- Помага Бог ти, Велико,
Велико, първо венчило,
Велико, близко до сърце!
Що ми, Велико, не отговаряш -
дали ти аз не харесвам?
Велико Тодорки продума:
- Тодорке, първо венчило,
Тодорке, близко до сърце,
всичко ми, либе, харесва!
Лош сън съм сънувал
в събота срещу неделя,
черно ме куче ухапа,
черни ми кърви потекоха,
силно ме, любе, заболя.
Тодорка Велика продума:
- Велико, първо венчило,
Велико, близко до сърце,
какво ти е мама заръчала
още днес да го изпълниш.
Ако го, Велико, не извършиш
довечера в къщи не влизай!
Велик Тодорки продума:
- Тодорке, първо венчило,
Тодорке, близко до сърце
кърът е пълен със хора,
сърце ми каил не става.
Тодорка дома се върна
и на свекърва си рече:
- Кърът е пълен със хора,
сърце му каил не става.
Свекърва й заръча:
- Вземи паниче в ръката,
иди долу в мазата,
замеси бяла погача.
Тодорка в мазата отиде,
свекърва й след нея
и я с бравата уби.
Велик от нивата си тръгнал,
руси биволи се разиграли,
железни жегли потрошили
Велико си помислил:
- Нещо в къщи е станало.
Отишъл, на порта потропал:
- Излез ми, Тодорке, отвори!
Майка му порта отвори.
- Къде е, майко, Тодорка?
- В мазата лежи, убих я!
Велик ножче извадил,
сърцето си пробол.
- Лежи, Тодорке, да лежим,
майка ни да се находи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020