* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала е мама, имала е
една дъщеря Тодорка,
рани я мама, огледа,
растна Тодорка, порасна
и за женене ред дошло,
най-много за сгодяване.
Мър, че я мама посгоди,
посгоди, да я ожени,
за нея Петко доведе.
Мър, че и мама досвидя,
и тя на Петка думаше:
- Петко льо, моя затко льо,
ше си Тодорка заколиш,
аз ще ти за жена услужвам.
Петко си нищо не казва,
намерил кола канапла,
турил си рало на кола,
прегнал си лиси биволе,
и той на нива замина.
Тодоркината майчица,
и тя Тодорка думаше:
- Тодорке, къзъм, Тодорке,
и ти на нива да идеш
и на Петка да кажеш,
дето му ази поръчах,
нея рабта да извърши.
Ако ли не я извърши,
да не са връща у дома.
Тодорка на нива отива,
като я Петка съгледа,
той си биволе възпира
и са на рало подкевна,
и си Тодорка гледаше,
Тодорка при него отива,
И тя на Петка думаше:
- Дет' ти мама поръчала,
не я рабта да извършиш,
ако ли не я извършиш,
да не са връщаш у дома.
Петко Тодорке думаше:
- Ти на майка си да кажеш,
не ми са работа работи,
не ми са ръце издигат,
работа да си извърша.
Още на майка си да кажеш:
тя да рабта извърши.
Тодорка си у тях отива
и на майка си думаше:
- Мър мамо, мър мила мамо,
мене ми Петко поръча:
ти да си рабта извършиш.
Тодоркината майчица,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, къзъм Тодорке,
днеска е, къзъм, събота,
утре е света неделя,
а да са, къзъм, днес умийш!
Тодорка си я послуша,
че си косата разплете
и тури вода на огън.
Тодоркината майчица,
Тя на Тодорка думаше:
- Днеска си, къзъм, мазахме,
а да се умийш в мазата,
да не се в къщи разлива,
ще дойда да ти помогна.
Тодорка в маза отива,
и майка и подир отива,
в лявата ръка брадвата,
в дясната ръка гребеньо,
с гребен й коса дръпнала,
с брадва й глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020