* * *

Тъща залюбила зетя си

Една Тодорка на мама, (2)
една бе, и тя да не бе!
С билки га мама добила,
с билки га мама главила
на нейно любе Никола.
Тодоркината майчица,
тя си се чудом чудеше,
дали "зетьо" да му рече,
али "любе" да му рече?!
Че па му рекла: - Зетьо льо,
зетьо льо, зетьо Никола,
ти иди, зетьо, на баир,
на баир оран, та ори,
я ще Тодорка да пратя
на баир хляб да ти доне!
Отде га видиш, че иде,
ти сбутай лиси биволи,
та пусни бразна дълбока,
дълбока, зетьо, широка,
колкот Тодорка да легне,
та си Тодорка закопай,
двамин'та да останеме,
със тебе да се вземеме!
Па той хи нищо не река
и си навънка излезе.
Мама Тодорка пратила,
подире хляб да му занесе.
Отде Тодорка замине,
всички Тодорка гледаха.
Само ми, холан, Никола,
отде га види, че иде,
той си надолу поничи,
порони сълзи по лице.
Тодорка любе думаше:
- Любе Никола, Никола,
защо ме видя, че ида,
и си надолу поничи,
порони сълзи по лице?
А той Тодорке думаше:
- Любе Тодоро, Тодорке,
к'ото майка ти заръча,
не можах да го направя -
баиря пълен със хора,
майка ти да го направи!
И тя се назад повърна.
Кога във село отиде,
още си мами думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
к'от си Никола зарекла,
не можа да го направи,
заръча ти да направиш!
Тя влезе в изби дълбоки,
още Тодорке думаше:
- Дъще Тодоро, Тодорке,
ти ела, дъще, във изби,
майка ти да те оплете!
Тя фтиде в изби дълбоки,
че га мама не оплете,
ми хи главата отряза...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020