* * *

Свекър иска снаха си за жена

Стар свекър Янки думаше:
- Я викни, снахо, та запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Янка на свекър думаше:
- Не мога, свекре, да пея,
тъжна ми е мъка паднала,
снощи си хабер получих,
от моето либе - млад Стоян.
Снощи си море минали,
среща морето в полето
имало сватба голяма,
всички войници дарени
и моето либе дарили,
от лява страна, в гърдите.
Свекър си Янки пак дума:
- Не бой се, Янке, не бой се,
докато съм аз при тебе
на мене жена ще станеш,
всичкото мое богатство,
всичко за тебе ще бъде.
Янка стар свекър думаше:
- Де се е чуло-видяло
свекър снаха да люби,
да люби и да я вземе?
Утре е, свекре, неделя,
аз на черква ще ида,
стара си майка да питам -
бива ли, свекре, става ли
свекър снаха си да люби,
да люби и да я вземе.
Сутринта рано в неделя,
рано Янка подрани,
мъжки си дрехи облече
и си на фронта замина,
млад Стоян Янка да търси.
Редом в болници ходеше,
редом си болни гледаше,
най-подир Стоян издири
и при Стоян застана.
Гледа го Янка, лекува,
докато си Стоян оздравее,
тогаз Янка изказа,
всичко на Стоян разправя,
и си двамата повеждат,
и си вкъщи отиват.
Стоян си село поканва,
голям си гуляй направи,
голям си огън наклади,
че си баща си улови
и го в рогозки загъна,
и го в огъня изгори.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020