* * *

Свекър иска снаха си за жена

Янкин банко Янки дума:
- Попей ми, Янке, попей ми,
попей ми снощната песен,
дето я снощи пееше
пред онез млади търговци,
търговци, та калоферци.
Янка банко си думаше:
- Не мога, банко, да пея,
много съм тъжна й кахърна,
че ми любето замина,
много далеко отиде -
отвъд морето в полето,
дето се ражда ориза,
ориза, черния пипер,
там дето капе тамяна,
тамяна, татлъта сакъз.
Янкин банко Янки дума:
- Янке мо, мила банкова,
ходил съм, Янке, ходил съм
през Бяло море и Черно,
ходил съм, Янке, дирил съм
майкината ти прилика,
не можах да я намеря.
Ти на майка си приличаш,
я хайде, Янке, я хайде
ний двама да се вземеме!
Янка банко си думаше:
- Ще бъде, банко, ще бъде,
но и аз каквото река,
и то ще, банко, да бъде!
Направи мост на морето,
да ида любе да видя,
от любе прошка да земна;
направи стълба в небето,
да ида мама да видя,
от мама прошка да земна
и да я, банко, попитам,
бива ли или не бива
баща дъщеря да взема
и да я има за жена.
Янкин банко Янки дума:
- Янке мо, мила банкова,
малка си, банко, глупава,
по-хитра излезе от мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020