* * *

Свекър иска снаха си за жена

Стар свекър Янки думаше:
- Я да ми, Янке, попееш
снощната песен, Янке ле,
дето я, Янке, пееше
пред наште гости търговци,
карловци и калоферци.
Янка тейно си думаше:
- Не мога, тейно, да пея,
че ми го няма любето.
Свекър на Янка думаше:
- Любето ти го няма,
няма го и няма да дойде.
Нещичко ще ти аз кажа.
Хай, да се двама вземеме,
имота да не пръскаме,
имота, още парите.
Янка на свекър думаше:
- Тейно ле, стари свекъре,
хай да ми, тейно, направиш
от восък стълба до Бога
и хора по нея да ходят,
там имам, тейно, там имам
стари баща и майка,
аз да ги, тейно, попитам,
ако ми те разрешат,
ний двама да се вземеме.
Свекър на Янка думаше:
- Де се е чуло-видяло,
от восък стълба до Бога
и хора по нея да ходят,
и ти, Янке, да идеш?
Янка тейно си думаше:
- Де се е чуло-видяло,
свекър снаха си да люби,
да люби и да я взема!
Не думай, тейно, тез думи,
от хората е срамота,
от Бога е грехота.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020