* * *

Свекър иска снаха си за жена

Чудно ми е чудо станало
горе ми на Сийдикови,
у дядо Койчо ковача.
Той има син Ангел,
има го, ще го ожени.
Че тръгна Койчо, че тръгна
по хора и по седенки,
по тлаки и по трошенки,
Ангел да си ожени.
Хареса мома хубава,
хареса Кера попова,
че си Ангел ожени.
Като си Ангел ожени,
мъжка си е рожба родила.
Станала Кера, станала,
медник на огън закачи.
Койчо край медник приседна
и си на Кера продума:
- Керо ле мила, таткова,
става ли, Керо, става ли,
ние двама да се вземем,
Ангела да го убием,
майка ти да я изпъдим,
че ние сме лика-прилика?
Кера си жално заплака:
- Не бива, свекре, не става,
че е от хората срамота
и е от Бога грехота.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020