 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар свекър Янке думаше:
- Попей ми, снахо Янчице,
снощната песен, дето я,
дето я, Янке ле, снощи пееше
на наште гости търговци,
карловци и калоферци.
- Не мога, тейно, да пея,
че ми либето забягна
отвъд морето, полето.
- Попей ми, снахо Янчице,
докато се, снахо, пременя -
ний двама ще се вземеме!
- Не може, тейно, не бива,
аз ще при мъртви да ида,
ще ида мама да питам
и ако иде от Бога,
свекър снаха си да вземе,
аз ще ти бъда стопанка.
Бели вир, Кърджалийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020